Виденията на Елън Уайт

не са от Бог

Глава 1

От Snook and Brinkerhoff, 1866


Ранните видения спрени от печат

През 1848 год. тя учеше чрез видения, че времето на нашия Спасител, да бъде в Пресветото място е изтекло повече от половина. Тя каза:

Аз видях, че времето на Исус, да бъде в Пресветото място е почти изтекло, и времето ще продължи още малко... Времето на запечатването е почти изтекло Exp. & Views, p. 46-47.

 

Тя казва отново:

 

Придружаващия ме ангел ми каза:`Времето е почти завършило... Сега това, което сме изучавали през годините, те трябва да научат само за няколко месеца.` (Пак там стр. 52-55)

 

Адвентистите от седмия ден учат, че Христос влезе в Пресветото място на небесното светилище през 1844 год. Само пет години след това, тя учеше това и тези, които й вярваха очакваха Христос да дойде незабавно и очакваха, че времето за това ще продължи само няколко месеца. Това беше напразно очакване и седемнадесетте години, които изминаха от това време демонстрират лъжовността на видението, освен ако кажем, че (почти свършило) означава (че дори и четвърт не е изминала, а току що започва). Следователно, Господ не й е дал това видение, така че не трябва да се страхуваме от нея.

 

От 1844 1851 год. тя учеше, че

изпитанието на грешниците е завършило в 1844 год.

 

Твърдо съм убеден, че енергични опити са били и ще бъдат направени, за избягването на това твърдение и ще го избегнат, като отрекат, че когато тя е получавала видения на тази тема, тя или нейния съпруг са вярвали в доктрината за затворената врата. Но няма нищо друго, което да е по-сигурно и позитивно, че не само тя, но и тези, които са били свързани чрез вяра с нея, са вярвали по това време в тази доктрина. За да докажем това, ние ще цитираме няколко цитата от техните писания по време на споменатия по горе период. (Старейшина Джозеф Бейтс, един от пионерите на това движение, през 1847 год. каза):

Аз вярвам, че делото е от Бог и е дадено, за да успокои и заздрави Неговия разпръснат, разкъсан и разсъблечен народ, след завършването на нашето дело за света през октомври 1844 год. Вест към малкото стадо, p. 21.

През 1850 год. той каза:

Колко свидетели трябва да бъдат извикани, за да докажат колко ясно е бил изпълнен високия вик, че нашето дело за света завърши тук (1844 год.)? Review Vol. 1, No. 5. (2.)

 

Явно Джеймс Уайт вярваше същото, тъй като неговите писания посочват ясно, въпреки че той и неговите братя могат да се опитат да го отрекат.

 

През 1847 год. той написа:

 

Исус ясно е представен в Библията с различни отличителни белези, служба и дела. По време на разпъването, Той беше кроткото и заклано агне. От възкресението, до затварянето на вратата през Окт. 1844 год. Исус стоеше с широко разтворени ръце на любов и милост, готов да приеме и да защитава делото на всеки грешник, който идваше при Бог чрез Него. На десетия ден в седмия месец, 1844 год., Той премина в Пресветото място, където Той е милостив Първосвещеник за Божия дом. (Вест за малкото стадо, p. 2).

 

Той казва отново:

 

... Той все още е милостив към своите светии и винаги ще бъде милостив, и Исус все още е техния адвокат. Но грешника, към когото Исус е протягал ръцете си през целия ден, е оставен без адвокат, когато Исус напусна Святото място и затвори вратата през 1844 год. Църквите, които отрекоха истината, също бяха отхвърлени и поразени със слепота. Това е времето, в което среднощния вик беше издаден, делото за света беше завършило, и Исус премина в Пресветото място. Настоящата истина, Vol. 1, No. 10, May 1850.

 

В края на 2300 дни нашия Първосвещеник внесе в Пресветото място нагръдника на присъдата за всеки, който е достигнал до спасението. Всеки, чието име беше на нагръдника на присъдата и не беше съгрешавал доброволно, може да се покае и намери опрощение. (Advent Review Extra, Nov. 1850, Vol. 1. No. 5.)

 

Сега ще чуем какво г-жа Уайт казва:

 

Във видение, което беше публикувано в 1847 год. тя учеше, че Бог е отхвърлил всички грешници, и че сега е невъзможно за тях да бъдат спасени.

 

Беше невъзможно за тях да се завърнат на пътеката и да продължат по пътя си за града, както целия грешен свят, който Бог беше отхвърлил. Вест към малкото стадо, р.14.

Признанието на старейшина Уайт

С това удостоверявам, че старейшина Джеймс Уайт, направи следното изказване, в моя дом, през юли 1865 год.

 

Брат Карвър, аз ще призная нещо пред теб, аз няма да го направя като остър опонент. Имайки предвид нейната младост в това време и нейната вяра в доктрината за затворената врата, и нейната връзка с тези, които вярваха същото, не трябва да се смята за необикновено, ако тези неща украсяваха нейните видения, без да има гаранция за това, което тя наистина е видяла. (вестта за затворената врата)

 

Аз не казвам, че това са точните думи, които той изрече, но смисъла на това, което той каза.

H. E. CARVER

Забележете: 1) Забележете, че тук старейшина Уайт признава, че когато тя е получавала тези видения, тя е била вярваща в доктрината за затворената врата, и че братята, с които тя е била във връзка са вярвали същото. 2) Може ли това да бъде разкрасено и да означава нещо, различно от Божието намерение, което Той е вдъхновил? Аз мисля, че не може! 3) Когато през 1851 год. старейшина Уайт публикува повторно виденията, в които горното учение съществуваше, защо той не ги публикува отново, както читателя може сам да види това, което той е направил в Опитности и видения P. 10. Ако те са от Бог, той не е ли отнел от Неговото слово?

Тя учи, че в 1844 год. света и църквата бяха оставени в тъмнина, отхвърлени от Бог, и че дявола е в небето, опитвайки се да върши Божието дело

Аз видях адвентистите, църквата и света пред трона. Аз видях група, която се покланяше пред трона, силно заинтересовани, докато повечето от тях стояха незаинтересовани и безгрижни. ... Тогава Исус стана от трона и повечето от тези, които се бяха поклонили станаха с Него ... Аз не видях един лъч от светлина да преминава от Исус към безгрижното множество, след като Той стана от трона те бяха оставени в съвършена тъмнина. ... След това аз се обърнах и погледнах отново към групата, която все още се покланяше пред трона не, знаейки, че Исус е напуснал трона. ... Сатана се появи до трона, опитвайки се да извършва Божието дело. Аз ги видях да гледат към трона и да се молят. Татко, дай ни от своя дух, след което Сатана духаше върху тях своето не свято влияние. ( Опитности и видения. P.48.)

Въпрос: Защо всичко това е извадено от нейните писания, и защо не го виждаме в никоя от книгите днес, които са за продан в адвентните книжарници? Сатана не се ли намира на погрешното място за него?

Целият свят е във вагона на дявола и те са предадени на силни заблуди, за да повярват на

лъжата и да бъдат осъдени

 

Беше ми показан влак, който се движеше със скоростта на светкавицата. ... Изглеждаше, че целия свят беше във влака. ... Нямаше никой, който да не беше във влака. ... Ангелът каза: Те са завързани в снопи, готови за изгаряне. ...Той (Сатана) беше кондуктора във формата на ангел на светлина. Той беше взел света в плен. Те са предадени на силна заблуда да вярват на лъжата, за да бъдат осъдени. ... Всички те пътуват със скоростта на светкавицата към гибел. Аз попитах ангела дали има някои, които са останали? Той ми каза да погледна в противоположната посока и аз видях малка група, която пътуваше по тясна пътека Аз видях, че Бог е дал възможност на света да открие заблудата. ... По този начин света е уловен в заблуда, без да може да види ужасната заблуда, докато седемте последни язви не са излети. Сатана се смее, когато вижда, че плановете му успяват толкова добре, и че целия свят е попаднал в клопката. Добавка към Опитности и видения р. 610.

 

В 1844 год. времето за спасението на грешниците

е отминало в 1844 год.

Във видение, което е било публикувано на 24 март 1849 год. тя казва:

Придружаващият ме ангел ми каза да гледам за тежкото усилие на душата за спасение на грешниците, както беше в миналото. Аз гледах, но не можах да видя, тъй като времето за тяхното спасение е отминало. (Опитности и видения р. 27.)

 

Веднъж старейшина Уайт каза на настоящия автор:

 

Аз признавам, че езика учи това, което ти казваш че учи, но той е дефектен и учи погрешна идея.

 

Въпрос: Ако е така, как е възможно да е вдъхновен от Бог?

 

Въпрос: Защо това изказване е извадено от книгата и неговата явна важност отречена?

 

През 1851 год. тя учеше, че Бог е отхвърлил злите, и няма да чуе молитвите на своя народ за тях

След това аз видях Исус, който се молеше за Своите врагове, но това не трябва да ни кара да се молим за злия свят, когото Бог е отхвърлил. Когато Той се молеше за Своите врагове, имаше надежда за тях и те можеха да бъдат спасени чрез неговите молитви. Също така, когато след това Той беше Посредник във външната част на светилището за целия свят, но сега неговото съчувствие и дух са оттеглени от света, и нашето съчувствие трябва да е с Исус и оттеглено от злите. ... Аз видях, че злите не могат да имат полза от нашите молитви сега ... След това аз видях относно любовта към нашия ближен. Аз видях, че Писанията нямаха, предвид че ние трябва да обичаме злите, които Бог беше отхвърлил, но имаше предвид нашия ближен в дома на вярата, и не се отнасяше за никой извън този дом. Нашия ближен, когото трябва да обичаме са тези, които обичат Бог, и които Му служат. (Camden Vision.)

 

Ние съзнаваме, че са се появили съмнения, относно истинността на това видение. Но за това не може да има съмнение, тъй като г-жа Уайт се опита да го обясни на настоящия писател, а не се опита да отрече неговата валидност. Ако това видение е фалшификат, защо тогава учи същото нещо, което и останалите и видения от същото време учат, и защо тя не го осъди като такова (фалшификат)?

 

Също така тя учи, че обръщанията, които са

направени след 1844 год. са фалшиви

 

Аз видях, че мистериозните знаци, чудеса и фалшиви реформации ще се увеличат и разпространят. Реформациите, които ми бяха посочени, не бяха реформации от измама към истина, но от лошо към по-лошо, тъй като тези, които изповядват промяна на сърцето, само са го завили в религиозна обвивка, която покриваше неправдата на злото сърце. Някои изглеждаха, че са наистина обърнати, за да могат да измамят Божия народ, но ако техните сърца можеха да бъдат видени, те можеха да се видят като черни, каквито винаги са били. (Настоящата истина, авг. 1849.)

 

Забележете: 1) Защо гореспоменатите повярвали изглеждаха като че ли са обърнати, само за да измамят Божия народ? Причината не е ли в това, че тези, които вярваха в доктрината за затворената врата, не можеха да признаят истинността на нито едно обръщане след 1844 год., освен ако не изоставеха доктрината за затворената врата?

 

2) Защо когато старейшина Уайт публикува повторно виденията от които горната доктрина е част, извади осем изречения; защо не публикува всичко? Това дело на изваждане на част от оригиналния текст преди отпечатването не показва ли, че някъде има нещо много погрешно?

 

Горната доктрина е извадена от вярванията на Адвентистите от седмия ден и сега те се молят за грешниците и им проповядват. Изглежда, че те не вярват, че тяхното изпитание е

приключило в 1844 год.

Обърнете внимание на следващото обяснение за това, което току що казахме:

Ако се върнем назад в период от 6 9 години ние виждаме, че вярващите във вестта на третия ангел бяха малко. Нашите идеи за делото тогава бяха неясни и неопределени. Някои все още подържат идеята, която беше приета от вярващите в пришествието през 1844 год., под ръководството на Уилям Милър. Нашата работа за света е завършена, казват те, и вестта беше ограничена само за тези, които в началото (1844 год.) вярваха в пришествието. Това беше вярвано толкова твърдо, че тази вест не беше проповядвана на хора, които искаха да се приобщят към тях, тъй като този, който представяше вестта се съмняваше във възможността за спасение на тези хора, понеже те не бяха част от движението в 1844 год. Някои личности изминаваха дълги разстояния, за да представят истината на една или две личности, които са били вярващи по време на първата вест. ( Review No. 3, June 11, 1861. J. H. Waggoner, James White, J. N. Loughboro, John Byington, Joseph Bates, J. B. Frisbie, M. E. Cornell.)

 

Тъй като тази вест за затворената врата и за липсата на спасение вече не е подкрепяна нито практикувана от тези хора, какво става с виденията, които учеха тази доктрина? Те все още ли им вярват? Не, те вече не вярват в тях и затова са ги извадили от печат и отричат, че те някога са учели такава доктрина. Колко по-добре щеше да бъде, да признаем тези видения за фалшиви и публично да ги отхвърлим! Нека Бог им помогне, да могат да го направят.

През 1849 год. тя учеше, че времето на голямата скръб за света е започнало, и че няма да има повече мир на земята, докато Бог не унищожи злите

Времето на скръбта е започнало. Причината, поради която четирите вятъра все още не духат е, защото не всички от светиите са запечатани. ... Те се усилват и ще продължат да се усилват още повече. Скръбта няма да свърши, докато земята не е очистена от злите. ... Когато Михаил се изправи, скръбта ще покрие света.

 

Забележки на старейшина Бейтс върху горния текст:

 

Горният цитат беше записан дословно, както тя го изговори във видение, така че е неподправен. Тук ние бяхме научени за пръв път, да публикуваме вестта за запечатването, и че времето на скръбта е започнало. ( Seal of God, & c., 144,000, p. 34.)

 

Доктрината от това видение е отхвърлена от дълго време и същите тези, които вярваха, че времето на скръбта е започнало тогава, сега вярват, че е в бъдещето и всички видения като горното са скрити, така че не е лесно да бъдат намерени. Ако беше възможно, те щяха да бъдат унищожени отдавна. Но се случи така, че някои от тях попаднаха в ръцете на невярващите, където те са запазени внимателно. Изглежда, че тези видения следват доктрините на водачите, вместо да водят. Когато вярата на тези хора се промени, виденията също трябва да се променят, за да са в хармония с тях, а всички тези, които не могат да бъдат променени, са извадени от печат.

 

Забележка на редактора:

Следващият цитат от W.H. Brinkerhoff е отпечатан на 10 юли 1866 год. в списанието Надежда за Израел.

 

Доктрината за Затворената врата е ясно поддаваща се на доказателство, не само поради свидетелството на някои хора, но и поради свидетелството на автентични публикации, а също така и това на сестра Уайт. Пред мен в присъствието на Джеймс Уайт и Лохбороу, сестра Уайт и моята съпруга беше признато, че по време на първото й видение и през следващите няколко месеца тя вярваше в доктрината за затворената врата. Вярвайки в същата доктрина, през това време, аз мога да свидетелствам, че главната идея на доктрината беше, че времето на благодат за света или грешниците, беше приключило.

...

По общо признание тя вярваше в затворената врата по време на първото си видение. Това видение промени ли нейните погрешни идеи? Не, то не ги промени, тъй като тя продължи да се занимава с тази идея през `следващите няколко месеца` , според свидетелството на брат Уайт пред мен. Това беше вярата на тялото (църквата) за много по-дълъг период според тях.

 

Следва изказване на W.H. Brinkerhoff на 24 юли 1866 год. в Надежда за Израел.

 

Няколко години след 1844 год. адвентистите от седмия ден, бидейки последователни в своята теория, не се трудеха за спасението на грешниците, въпреки че те имаха, както претендираха, дара на пророчеството за поправяне на грешките в църквата и чак, когато обстоятелствата ги принудиха да признаят възможността, че и други могат да бъдат спасени, освен вярващите в пришествието през 1844 год., те предадоха учението, че вратата е плътно затворена... и дори сега настояват, че притежават единствения ключ, който ще отвори затворената врата...