Коментарът на Елън Уайт

за движението

от 1844 год.

„Ранни писания” стр. 229 – 249

Уилям Милър

Бог изпрати ангела Си да подейства в сърцето на един невярващ в Библията фермер да изследва пророчествата. Божии ангели многократно посетиха този избраник, за да напътват разума му и да му обяснят пророчествата, които са били винаги тъмни за Божия народ. Бе му дадено началото от веригата на истината и бе напътен да продължава да изследва халка след халка, докато започна да гледа на Божието слово с учудване и възхищение. Той видя там една завършена верига на истината. Онова Слово, което бе смятал за не боговдъхновено, сега се разкри пред вътрешния му взор в красотата и славата си. Видя, че една част от Писанието обяснява друга и когато твърдо разбереше един пасаж, намираше го обяснен в друга част на Словото. Прие святото Слово Божие с радост и с най-дълбоко страхопочитание.

Като изследваше пророчествата, разбра, че жителите на земята живееха в заключителните сцени от световната история, а не знаеха това. Погледна църквите и видя, че са покварени, бяха оттеглили любовта си от Исус и я бяха насочили към света; стремяха се към светска, вместо към идващата от горе почест; събираха си земни съкровища, вместо да си осигурят съкровища в небето. Той видя навсякъде лицемерие, мрак и смърт. Духът му беше обезпокоен. Бог го призова да напусне фермата си, както призова Елисей да остави воловете си и нивата, която ореше, за да последва Илия. С трепет Милър започна да разкрива на хората тайните на Божието царство, водейки слушателите си чрез пророчествата до второто пришествие на Христос. С всяко усилие силата му растеше. Както Йоан Кръстител разгласи първото пришествие на Исус и подготви пътя за идването Му, така и Уилям Милър и присъединилите се към него възвестяваха второто пришествие на Божия Син.

Върната бях обратно в дните на учениците и ми беше показано, че Бог е имал специално дело, което възлюбеният Йоан трябваше да извърши. Сатана беше решен да попречи за неговото осъществяване и караше служителите си да погубят Йоан. Но Бог изпрати Своя ангел и го пази по чуден начин. Всички свидетели на проявената при освобождаването на Йоан голяма Божия сила бяха удивени и мнозина се убедиха, че Бог е с него, и онова, което той свидетелстваше за Исус, е истина. Стремящите се да го погубят се страхуваха да направят нов опит за това. И му бе позволено да продължи да страда за Исус. Бе фалшиво обвинен от враговете си и за кратко бе заточен на един самотен остров, където Господ му изпрати ангела Си да му разкрие събитията, които трябваше да станат на земята, и състоянието на църквата до края - нейното отстъпление и положението, което трябваше да заема, ако искаше да бъде угодна на Бога и накрая да победи.

Ангелът от небето дойде при Йоан във величие, изражението на лицето му блестеше от необикновената Божия слава. Той му разкри сцени, представляващи дълбок и вълнуващ интерес, що се отнася до историята на Божията църква. И му представи опасните борби, които христовите последователи трябваше да претърпят. Йоан видя как те трябваше да преминат през големи изпитания, да бъдат избелени и опитани и накрая като велики победители да бъдат славно спасени в Божието царство. Лицето на ангела заблестя от радост и бе извънредно красиво, когато показваше на Йоан крайната победа на Божията църква. Когато видя последното освобождение на църквата, апостолът бе грабнат от славното величие на сцената и с дълбоко благоговение и страхопочитание падна в нозете на ангела, за да му се поклони. Небесният пратеник незабавно го вдигна и нежно го укори, казвайки: “Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог; защото духът на пророчеството е да свидетелстваме за Исус.” Тогава ангелът показа на Йоан небесния град с всичкия му блясък и ослепителна слава и той смаян и обезсилен, и забравил за току-що получения укор, отново падна в нозете му да му се поклони. За втори път бе нежно укорен: “Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу!”

Проповедници и народ са определяли книгата “Откровение” като тайнствена и по-маловажна от другите части на Свещените писания. Но аз видях, че тази книга е наистина едно откровение, дадено за специална полза на онези, които ще живеят в последните дни, за да ги води със сигурност в истинското им положение и в дълга им. Бог насочи ума на Уилям Милър към пророчествата и му даде голяма светлина върху книгата “Откровение”.

Ако народът разбираше Данииловите видения, би могъл да разбере по-добре и виденията на Йоан. Но в определеното време Бог подбуди Своя избран служител, който с яснота и чрез силата на Светия Дух разкри пророчествата, показа хармонията между Данииловите и Йоановите видения и другите части на Библията и се опитваше да внуши в сърцата на хората святите, страшни предупреждения на Словото, за да се приготвят за идването на Човешкия Син. Дълбоко и тържествено убеждение изпълваше умовете на слушателите му и проповедници и народ, грешници и невярващи се обръщаха към Господа и се стараеха да се приготвят, за да могат да устоят в съда

Божии ангели придружаваха Уилям Милър в неговата мисия. Той беше твърд и безстрашен, смело проповядваше поверената му вест. Един свят, лежащ в нечестие, и една студена, светска църква бяха достатъчни, за да активизират всичките му сили и да го накарат с готовност да понася труд, лишения и страдания. Макар че изповядващите се за християни и светът му оказваха голяма съпротива, а Сатана и ангелите му постоянно му нанасяха удари, той не спираше да проповядва вечното евангелие на цели тълпи навсякъде, където биваше поканен, надавайки надлъж и шир зова: “Убойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото е дошъл часът на Неговия съд”.

Първата ангелска вест

Видях, че Бог ръководеше разгласяването на времето през 1843 г. Намерението Му бе да събуди народа и да го доведе до точка на изпит, чрез който той трябваше да се определи за или против истината. Проповедници бяха убедени в правдивостта на заетите позиции по отношение пророческите периоди и някои се отказаха от гордостта си, отказаха се от заплатите и църквите си, за да проповядват вестта от място на място. Но тъй като тази небесна вест намери място в сърцата на малцина изповядващи се за проповедници на Христос, делото беше възложено на много други, които не бяха проповедници. Някои напускаха нивите си, за да разгласяват вестта, други бяха призовани от магазините и търговията си. И дори много хора с уважавани професии изоставяха професиите си и се ангажираха в непопулярното дело - разнасянето на първата ангелска вест.

Проповедници се отричаха от своите сектантски възгледи и чувства и се присъединяваха към проповядващите идването на Исус. Където и да проникнеше, тази вест раздвижваше народа. Грешници се разкайваха, плачеха и молеха за опрощение, а други, чийто живот е бил опетнен с нечестност, пожелаваха да се поправят. Родителите изпитваха дълбока загриженост за децата си. Приелите вестта работеха със своите непокаяни приятели и роднини и докато душите им се превиваха пред товара на тържествената вест, ги предупреждаваха и умоляваха да се приготвят за идването на Човешкия Син. Най-трудно се работеше с онези, които не се поддаваха на силата на доказателствата, представени чрез искрени предупреждения. Това душеочистващо дело отклоняваше наклонностите от светски неща към посвещение, каквото никога досега не бе преживявано.

Хиляди бяха доведени до там, да прегърнат проповядваната от Уилям Милър истина. Божии служители се повдигаха в духа и силата на Илия, за да проповядват вестта. Подобно на Йоан, предвестника на Исус, разгласяващите тази тържествена вест се чувстваха принудени да поставят брадвата върху корена на дървото и да призовават хората да принасят плодове на покаяние. Тяхното свидетелство бе предназначено да пробуди и мощно да повлияе църквите, и да ги накара да проявят истинския си характер. И когато се разпространяваше тържественото предупреждение за избавяне от бъдещия гняв, мнозина, които бяха свързани с църквите, приеха лекуващата вест. Те виждаха своето отстъпничество и с горчиви сълзи на разкаяние и дълбока душевна агония се смиряваха пред Бога. И когато Божият Дух ги осеняваше, те подпомагаха разгласяването на зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!”

Проповядването на определено време предизвика голяма опозиция сред всички класи - от проповедника на амвона до най-безгрижния, открито опълчващ се срещу небето грешник. “Никой не знае деня или часа”, се чуваше от лицемерния проповедник и от дръзкия подигравател. Нито пък някой искаше да бъде поучаван и поправян от такива, дето посочват годината, в която както те вярваха, изтичаха пророческите периоди, и посочват знаменията, говорещи, че Христос е близо при вратата. Много пастири на стадото, изповядващи, че обичат Исус, заявяваха, че те нямат нищо против Христовото идване, но възразяват срещу определянето на времето. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Не им харесваше, че идването на Исус е близо. Знаеха, че нехристиянският им живот няма да издържи изпита, защото не вървяха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири заставаха между истината и народа и проповядваха успокоителни неща, за да отклонят хората от истината. Те се присъединяваха към Сатана и ангелите му, като викаха: “Мир, мир!”, когато нямаше никакъв мир. Онези, които обичаха удобството си и бяха доволни, че са далеч от Бога, не искаха да се събудят от своята плътска сигурност. Видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това. Дрехите на тези неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.

Проповедници, които сами не приемаха тази спасителна вест, пречеха и на желаещите да я приемат. Кръвта на тези души лежеше върху тях. Проповедници и народ се съединиха, за да се противопоставят на небесната вест и да преследват Уилям Милър и всички последвали го в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, след като той бе обявил ясно Божия план, представяйки на сърцата на слушателите си остри истини, гневът им се разпалваше против него и когато напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха да му отнемат живота. Но ангели Божии бяха изпращани да го закрилят и го извеждаха безопасно изсред побеснялата тълпа. Делото Му още не бе завършено.

Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя е от Бога и че се изнася тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултата от нея и когато църквите я отхвърлиха, те с тъга се съветваха с Исус. Той обърна лицето Си от църквите и заповяда на Своите ангели да бдят вярно над онези, които не отхвърлиха свидетелството защото над тях щеше да изгрее и друга светлина.

Видях, че ако изповядващите се за християни обичаха явлението на своя Господ, ако насочваха чувствата си към Спасителя и разбираха, че нищо на земята не може да се сравни с Него, те биха приветствали с радост още първото съобщение за Неговото идване. Но неудоволствието, което изпитваха само чуеха за идването на техния Господ, бе решително доказателство, че те не го обичаха. Сатана и ангелите му тържествуваха и подхвърляха в лицето на Христос и ангелите Му колко малко любов има към Него, изповядващият Го народ, след като съвсем не желае второто Му явление.

Видях, че Божият народ радостно очакваше своя Господ. Но Бог възнамеряваше да го изпита. Ръката Му прикри една грешка в пресмятането на пророческите периоди и Той не откри грешката, а и най-учените мъже, противопоставили се на пресметнатото време, също пропуснаха да я видят. Бог бе планирал Неговият народ да преживее едно разочарование. Времето премина и надяващите се с радост на своя Спасител се натъжиха и обезсърчиха, а онези, които не бяха обикнали Исусовото явление, но бяха прегърнали вестта от страх, бяха доволни, че Той не дойде в очакваното време. Тяхната вяра не бе засегнала сърцата им и не бе пречистила живота им. Преминаването на времето бе предназначено да се разкрият такива сърца. Те бяха първите, които се отдръпнаха и осмиваха опечалените и разочарованите, които наистина обичаха явлението на Спасителя. Видях Божията мъдрост в това изпитание. Като подложи народа Си на него, Бог му даде един сигурен пробен камък, за да се открият страхливите, които щяха да се отдръпнат назад и в часа на скръбта да отпаднат.

Исус и небесните множества наблюдаваха със съчувствие и любов всички, които със сладко очакване копнееха да видят Онзи, Когото душите им бяха възлюбили. Ангели витаеха около тях, за да ги подкрепят в часа на тяхното изпитание. Пренебрегналите небесната вест бяха оставени в мрак и Божият гняв се запали против тях, защото не искаха да приемат изпратената от Него небесна светлина. А верните, разочарованите души, които не можеха да разберат защо техният Господ не дойде, не бяха оставени в тъмнина. Те отново бяха упътени към Библията, за да изследват пророческите периоди. Ръката на Господа откри числата и грешката бе обяснена. Разбраха, че пророческите периоди стигаха до 1844 г. и същото доказателство, което представяха с цел да покажат, че пророческите периоди привършват в 1843 г., посочваше привършването им в 1844 г. Светлината от Божието слово огря тяхното становище и те откриха едно забавяне на времето - “ако и да се бави, чакай го”. В любовта си към непосредственото идване на Христос във видението те бяха пропуснали да забележат закъснението, предвидено да открие истински очакващите. Те отново имаха нов срок. И все пак аз видях, че много от тях не можеха да се съвземат от болезненото си разочарование и останаха без онази ревност и кураж, отличаващи вярата им през 1843 г.

Сатана и ангелите му триумфираха над тях. Нежелаещите да приемат вестта се поздравяваха заради предвидливата си преценка и мъдростта си, че не са приели заблудата, както я наричаха. Те не схващаха, че отхвърлят Божия съвет за своя вреда и действат заедно със Сатана и неговите ангели, за да смущават Божия народ, преживяващ изпратената от небето вест.

За известно време вярващите в тази вест бяха подложени на тормоз в църквите. Нежелаещите да приемат вестта бяха възпирани от страха да издадат чувствата на сърцата си. Но преминаването на времето разкри техните чувства. Те искаха да смълчат свидетелството, което очакващите се видяха принудени да представят - че пророческите периоди стигат до 1844 г. Техните противници не можеха да посочат никакви аргументи срещу мощните основания. Но въпреки това гневът на църквите бе запален; те бяха решени да не изслушват доказателствата, а да затворят църквите за свидетелството, за да не бъде то разпространявано повече. Онези, които не смееха да задържат от другите дадената им от Бога светлина, бяха изключени от църквите. Но Исус беше с тях и те се радваха в светлината на Неговото присъствие. Бяха подготвени да приемат вестта на втория ангел.

Втората ангелска вест

Когато отказаха да приемат първата ангелска вест, църквите отхвърлиха небесната светлина и се лишиха от Божието благоволение. Те се облегнаха на собствената си сила. Чрез противопоставянето си на първата вест сами се поставиха в позиция, откъдето не можеха да видят светлината на втората ангелска вест. Но Божиите възлюбени, които бяха упътвани, приеха вестта: “Падна Вавилон”, и напуснаха църквите.

Към края на втората ангелска вест видях силна небесна светлина да огрява Божия народ. Лъчите й изглеждаха светли като слънцето. И чух гласове на ангели да викат: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!”

Това бе среднощният вик, който трябваше да даде сила на втората ангелска вест. Ангели бяха изпратени от небето, за да събудят обезкуражените светии и да ги подготвят за предстоящото им велико дело. Първите, приели тази вест, не бяха най-даровитите мъже. Ангели бяха пратени при скромните, предани души и ги подтикваха да издигнат гласа: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Тези, на които бе поверен този вик, бързаха и високо проповядваха вестта в силата на Светия Дух, и събуждаха обезкуражените си братя. Това дело не се криеше с човешка мъдрост и човешка ученост, но чрез Божията сила; и Божиите светии, които чуваха вика, не можеха да му противостоят. Най-духовните приемаха вестта първи, а водителите на делото отпреди я приемаха последни и подпомагаха разпространяването на вика: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!”

Въз всяка част на страната бе дадена светлина върху втората ангелска вест и зовът стопяваше сърцата на хиляди. Тя отиваше от град в град и от село в село, докато очакващият Божи народ бе пробуден напълно. В много църкви не бе позволено да се проповядва вестта и една голяма група, която имаше живото свидетелство, напусна тези паднали църкви. Велико дело бе извършено чрез среднощния вик. Вестта изпитваше сърцата и караше вярващите да търсят за себе си живото духовно преживяване. Те знаеха, че не могат да се уповават един на друг.

Светиите очакваха своя Господ с пост, бдение и почти постоянна молитва. Дори някои грешници поглеждаха със страх към времето. Но голямата маса от хората проявяваха духа на Сатана, като се противяха на вестта. Те се подиграваха и присмиваха, повтаряйки навсякъде: “А за оня ден и час никой не знае.” Зли ангели ги подтикваха да закоравяват сърцата си и да отхвърлят всеки лъч небесна светлина, за да може Сатана да ги държи в примките си. Мнозина изповядващи, че очакват Христос, не взимаха никакво участие в делото на вестта. Божията слава, на която бяха свидетели, смирението и дълбокото посвещение на надяващите се души, както и убедителната сила на доказателствата, ги бяха принудили да изповядат, че приемат истината, но не бяха покаяни, не бяха готови за идването на техния Господ.

Дух на тържествена и сериозна молитва владееше светиите навсякъде. Свята тържественост почиваше над тях. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултатите от вестта. Те ги отвличаха от земните неща, за да придобият големите блага от Източника на спасението. Тогава Божият народ бе приет от Исус. Той гледаше на светиите с благоволение, защото Неговият образ се отразяваше в тях. Те бяха принесли пълна жертва, бяха се посветили всецяло и очакваха да бъдат преобразени в безсмъртие. Но отново бе планирано да бъдат болезнено разочаровани. Времето на очакваното избавление премина, а те бяха все още на земята и последиците от проклятието изглеждаха по-явни от всякога. Бяха насочили чувствата си към небето и в сладко очакване бяха предвкусвали безсмъртието. Но надеждите им не се осъществиха.

Страхът, владеещ повечето от хората, не изчезна изведнъж. Те не започнаха незабавно да триумфират над разочарованите. Но като не се появиха никакви видими знаци на Божия гняв, се съвзеха от страха и пак започнаха с присмеха и подигравките. Божият народ отново бе подложен на изпит. Светът го осмиваше, подиграваше и укоряваше. И всички вярващи твърдо, че Исус щеше да дойде да възкреси мъртвите, да преобрази живите светии и да приеме царството, за да го притежават вечно, се чувстваха също като учениците при гроба на Христос: “Дигнали Господа мой и не знам где са Го положили.”

Илюстриране на
Адвентното движение

Видях много групи, които сякаш бяха привързани с въже. Мнозина в тях се намираха в пълен мрак; гледаха към земята и изглеждаше, че няма никаква връзка между тях и Исус. Но всред различните групи бяха разпръснати хора, чиито лица блестяха и очите им гледаха към небето. Лъчи светлина от Исус, подобни на слънчевите лъчи им бяха предадени. Ангел ми поръча да погледна внимателно и аз видях по един ангел да бди над всеки, притежаващ по лъч светлина, докато зли ангели обкръжаваха оставащите в мрак. Чух гласа на един ангел да вика: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!”

Тогава славна светлина застана над онези групи, за да огрява всички, които искаха да я приемат. Някои от намиращите се в тъмнината приеха светлината и й се радваха. Други й се противопоставяха, казвайки че тя е била изпратена само за да ги заблуждава. Светлината се оттегляше от тях и те оставаха в мрак. Приелите светлината от Исус с радост оценяваха нарастването на скъпоценната светлина, пръсната над тях.

Лицата им пламтяха от свята радост, докато взорът им бе насочен с дълбок интерес нагоре към Исус. Гласовете им звучаха в хармония с гласа на ангела: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!” Когато издигаха този призив, аз видях, че бяха силно притеснявани от намиращите се в мрак. Тогава мнозина, които обичаха святата светлина, разкъсаха ограничаващите ги въжета и се отделиха от тези групи. Докато правеха това, хора от различни групи, които те уважаваха, преминаха през тях и някои с любезни думи, а други с гневни погледи и заплашителни жестове стегнаха разхлабилите се въжета. Тези мъже постоянно казваха: “Бог е с нас. Ниестоим в светлина. Ние имаме истината.” На въпроса ми кои са тези мъже, ми бе казано, че те били проповедници и водители, сами отхвърлили светлината и не желаещи и други да я приемат.

Видях, че тези, които обичаха светлината поглеждаха нагоре с копнеж и се надяваха Исус да дойде и да ги вземе при Себе Си. Скоро облак премина над тях и лицата им се нажалиха. Попитах каква е причината да се яви този облак и ми бе обяснено, че той представлява тяхното разочарование. Времето, когато те очакваха Спасителя си, бе преминало, а Той не бе дошъл. Когато очакващите се обезсърчиха, проповедниците и водителите, за които споменах по-рано, се зарадваха и всички отхвърлили светлината триумфираха. Сатана и неговите зли ангели също ликуваха.

Тогава чух гласа на друг ангел да казва: “Падна, падна Вавилон!” Светлина огря тези разочаровани души, копнеещи за Исусовото явление и те отново насочиха погледите си към Исус. Видях огромен брой ангели да разговарят с ангела, който бе извикал: “Падна, падна Вавилон!”, и те се присъединиха към него с вика: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Музикалните гласове на тези ангели сякаш проникваха навсякъде. Необикновено силна и славна светлина огряваше онези, които бяха обикнали предадената им светлина. Лицата им блестяха от необикновена слава и те се присъединяваха към ангелите с вика: “Ето, Младоженецът иде!” Когато задружно издигнаха този вик изсред различните групи, отхвърлилите светлината ги изтласкваха и с гневни погледи ги осмиваха и подиграваха. Но Божии ангели простираха крилете си над преследваните, докато Сатана и ангелите му се стремяха да ги обкръжат с тъмнина и да ги накарат да отхвърлят небесната светлина.

Тогава чух глас да казва на блъсканите и осмиваните: “Излезте от тях и не се допирайте до нечисто!” Послушни на този глас, голям брой хора разкъсаха свързващите ги въжетата, напуснаха групите, намиращи се в тъмнина, приближиха се към онези, които преди това бяха придобили своята свобода и радостно присъединиха гласовете си към тях. Чух сериозна, агонизираща молитва от устните на неколцина, които все още бяха останали при групите в тъмнина. Проповедниците и водачите обикаляха около тези различни групи, стягайки по-здраво въжетата; но аз продължавах да чувам тази сериозна молитва. Тогава видях как тези, които се бяха молили, протегнаха ръце за помощ към обединената група, вече свободна и радваща се в Бога. Хората от тази група тържествено погледнаха към небето, посочиха нагоре и отговориха: “Излезте от тях и отделете се!” Видях отделни хора да се борят за свободата. Накрая скъсаха въжетата, съпротивлявайки се на усилията да бъдат по-здраво привързани и отказаха да обърнат внимание на повтаряните твърдения: “Бог е с нас. Ние имаме истината.”

Други продължаваха да напускат групите, стоещи в тъмнина, и да се присъединяват към свободната група, която сякаш се намираше на едно открито поле, издигната над земята. Погледът им бе насочен нагоре, славата на Бога ги осияваше и те радостно възклицаваха за Негова хвала. Бяха тясно сплотени и като че ли обгърнати с небесната светлина. Поради влиянието й някои идваха около тази група, но не се присъединяваха съвсем към нея. Всички, обичащи излятата на тях светлина, гледаха нагоре с напрегнат интерес, а Исус ги съзерцаваше със сладко благоволение. Те Го очакваха да дойде и копнееха за Неговото явление. Не гледаха блуждаещо към земята. Но един облак отново застана над очакващите и аз ги видях да поглеждат с изморени очи надолу. Попитах за причината на тази промяна. Придружаващият ме ангел каза: “Те отново са били разочаровани в очакванията си. Исус все още не може да дойде на земята. Трябва да изтърпят още по-големи изпитания заради Него. Трябва да се откажат от всички възприети от хората заблуди и традиции и да се обърнат напълно към Бога и Неговото Слово. Нужно е да бъдат очистени, избелени и изпитани. Онези, които издържат този страшен изпит, ще постигнат вечна победа.

Исус не дойде на земята, както радостната група очакваше, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън. Видях, че тези вярващи бяха прави в пресмятането на пророческите периоди; пророческото време приключи в 1844 г. и Исус влезе в Светая Светих, за да очисти светилището в края на дните. Тяхната грешка се състоеше в това, че не разбираха какво е светилището и неговото очистване. Когато пак ги погледнах очакващи, разочаровани, те изглеждаха тъжни. Внимателно изпитаха доказателствата за своята вяра и грижливо провериха изчислението на пророческите периоди, но не откриха никаква грешка. Времето се беше изпълнило, но къде е техният Спасител? Бяха Го изгубили.

Показано ми бе разочарованието на учениците, когато дойдоха на гроба и не намериха тялото на Исус. Мария каза: “Дигнали Господа мой и не знам где са Го положили.” Ангели утешиха скърбящите ученици, че Спасителят им е възкръснал и ще отиде преди тях в Галилея.

Видях по същия начин Исус да гледа с най-дълбоко съчувствие към разочарованите, очаквали Неговото идване. И Той изпрати ангелите Си да направляват умовете им, за да могат да Го последват там, където се намираше. Показа им, че тази земя не е светилището, но че Той трябваше да влезе в Светая Светих на небесното светилище, за да направи изкупление за Своя народ и да приеме царството от Отца Си и след това ще се върне на земята, за да ги вземе при Себе Си и да живеят вечно с Него. Разочарованието на първите ученици добре представя разочарованието на очакващите своя Господ в 1844 г.

Отнесена бях обратно във времето, когато Христос триумфално влезе яздещ в Ерусалим. Зарадваните ученици вярваха, че тогава Той ще да приеме царството и ще царува като земен принц. Те следваха своя цар с големи надежди. Отсякоха красиви палмови клонки, събличаха горните си дрехи и въодушевени от преданост ги постилаха по пътя; някои вървяха отпред, а други следваха отзад, възклицавайки: “Осанна на Давидовия Син!” “Благословен, Който иде в Господнето име!” “Осанна във висините!” Възторгът им смути фарисеите и те поискаха Исус да ги смъмри. Но Той им отговори: “Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.” Пророчеството от Захария 9:9 трябваше да се изпълни, но за учениците бе определено отново да преживеят горчиво разочарование. Няколко дни по-късно те последваха Исус до Голгота и Го видяха окървавен и изнемощял да виси на жестокия кръст. Бяха свидетели на Неговата мъчителна смърт и Го положиха в гроба. Сърцата им бяха съкрушени от мъка, очакванията им съвсем не се бяха осъществили и надеждите им умряха заедно с Него. Но когато Той възкръсна от мъртвите и се яви на тях, скърбящите ученици, надеждите им се възвърнаха. Те Го бяха намерили отново.

Видях, че разочарованието на вярващите в идването на Господа през 1844 г. не беше равно на разочарованието на първите ученици. Пророчеството се изпълни в първата и втората ангелска вест. Тези вести бяха дадени точно навреме и извършиха делото, което Бог бе определил да бъде извършено чрез тях.

Друга илюстрация

Показан ми бе интересът на цялото небе към делото, извършвано на земята. Исус поръча на един мощен ангел да слезе и да предупреди жителите на земята да се приготвят за Неговото второ идване. Когато ангелът излезе от присъствието на Исус в небето, необикновено блестяща и славна светлина го предхождаше. Казано ми бе, че неговата мисия е да освети земята със славата си и да предупреди хората за идващия Божи гняв. Множества приемаха светлината - някои много тържествено, други с радост и въодушевление. Всички те обръщаха лицата си към небето и прославяха Бога. Макар че светлината бе огряла всички, някои бяха само повлияни от нея, без да я приемат от сърце. Много хора бяха силно разгневени. Проповедници и народ се присъединиха към безчестните хора и й се противопоставиха упорито. Но всички, които я приемаха, се отделяха от света и се свързваха тясно един с друг.

Сатана и неговите ангели бяха много заети в старанието си да отклонят умовете, на колкото може повече хора от светлината. Отхвърлилите я останаха в мрак. Видях Божиите ангели да наблюдават с най-дълбок интерес изповядващите се за Божи народ, за да отбележат характера, който те щяха да развият, след представянето на небесната вест. И когато твърде много изповядващи, че обичат Исус, я отхвърлиха с презрение, присмех и омраза, един ангел с пергамент в ръка записа позорния доклад. Цялото небе негодуваше от факта, че Исус е така леко оценен от изповядващите се за Негови последователи.

Видях разочарованието на верните, когато не посрещнаха своя Господ на очакваното време. Божие намерение беше да прикрие бъдещето и да доведе народа Си до точка на решение. Без проповядването на едно определено време за идването на Христос предначертаното от Бога дело не би могло да бъде извършено. Сатана подвеждаше твърде много хора в далечното бъдеще да търсят великите събития, свързани със съда и с края на времето на изпитанието. Необходимо бе народът да бъде доведен да се заеме сериозно с едно настоящо приготовление.

Когато времето премина, тези, които не бяха приели напълно светлината на ангела, се съединиха с онези, които бяха презрели вестта и се присмяха на разочарованите. Ангели отбелязваха състоянието на изповядващите се за Христови последователи. С преминаването на определеното време те бяха изпитвани и значителен брой от претеглените на везните бяха намерени твърде недостатъчни. Те високо твърдяха, че са християни, но почти в никоя точка не следваха Христос. Сатана ликуваше, като виждаше състоянието на изповядващите се за Исусови последователи. Той ги държеше в своите примки. Беше ги накарал да напуснат правия път, и те по друг път се опитваха да се изкачат на небето. Ангелите видяха чистите и святите да се смесват с грешниците в Сион и с обичащите света лицемери. Те бяха бдели над верните Исусови ученици; но покварените бяха повлияли на святите. На вярващите, чиито сърца горяха от силното желание да видят Исус, бе забранено от мнимите им братя да говорят за Неговото идване. Ангели наблюдаваха тази сцена и съчувстваха на останалите, които обичаха идването на своя Господ.

На друг мощен ангел бе поръчано да слезе на земята. Исус постави в ръката му нещо написано и на земята той извика: “Падна, падна Вавилон!” Тогава видях разочарованите отново да поглеждат към небето с вярата и надеждата за явяването на техния Господ. Но мнозина останаха като замаяни, сякаш спяха. Но аз видях следи от дълбока скръб по лицата им. Разочарованите разбраха от Писанието, че се намират във време на забавяне и трябва търпеливо да чакат изпълнението на видението. Същото доказателство, което ги насърчаваше да очакват своя Господ в 1843 г., ги накара да Го очакват в 1844 г. Но аз видях, че множеството не притежаваше онази сила, отличаваща вярата им в 1843 г. Разочарованието им бе охладило вярата им.

Когато Божият народ се присъедини към вика на втория ангел, небесните множества отбелязваха с дълбок интерес резултата от вестта. Те видяха мнозина с името християни да се обръщат с презрение и гняв към разочарованите. Когато от подигравателните устни излизаха думите: “Още не сте се възнесли!”, един ангел записваше. Ангелът каза: “Те се подиграват на Бога.” Посочен ми бе подобен грях в миналото. Илия бе пренесен на небето и мантията му бе върху Елисей. Безбожни младежи, научили се от своите родители да презират Божия човек, вървяха след Елисей и се провикваха подигравателно: “Плешиве, възнеси се! Плешиве, възнеси се!” Оскърбявайки Божия служител, те всъщност оскърбяваха Бога и наказанието за това ги сполетя веднага. По същия начин Божият гняв ще сполети и подигравателите и присмивателите на идеята на светиите за възнесението и те ще разберат, че не е просто нещо да си играят със своя Създател.

Исус поръча на други ангели да отлетят бързо, за да съживят и укрепят повяхналата вяра на народа Му, да го подготвят да разбере вестта на втория ангел и важното събитие, което скоро щеше да стане в небето. Видях, че тези ангели получиха голяма сила и много светлина от Исус и бързо полетяха към земята, за да изпълнят поръчката си - да помогнат на втория ангел в неговото дело. Голяма светлина огря Божия народ, когато ангелът извика: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Тогава видях разочарованите да се вдигат и в съгласие с втория ангел да обявяват: “Ето, Младоженецът иде; излизайте да го посрещнете!” Сатана и ангелите му се опитаха да попречат на разпространението на светлината и на действието, което бе предназначено да упражни. Те се бореха с небесните ангели, казвайки им, че Бог е измамил народа, и че с цялата си светлина и мощ те не биха могли да накарат света да повярва, че Христос идва. Но въпреки стремежите на Сатана да им прегради пътя и да отвлича умовете на хората от светлината, Божиите ангели продължаваха делото си.

Приелите светлината имаха вид на много щастливи. Те гледаха решително към небето и копнееха за Исусовото явяване. Някои плачеха и се молеха в голямо страдание. Като че ли гледаха към самите себе си и не смееха да погледнат нагоре. Тогава небесна светлина разпръсна мрака от тях и отчаяно гледащите им очи се обърнаха нагоре. Благодарност и свята радост се изписа на всяко лице. Исус и всички ангелски множества гледаха с одобрение верните, очакващи души.

Онези, които отрекоха и се противопоставиха на светлината на първата ангелска вест, загубиха светлината и на втората и не можаха да се възползват от силата и славата, придружаващи вестта: “Ето, Младоженецът иде!” Исус се оттегли от тях намръщен, защото Го бяха пренебрегнали и отхвърлили. Приелите вестта бяха обгърнати с облак от слава. Те много се страхуваха да не наскърбят Бога и очакваха, бдяха и се молеха, за да узнаят волята Му. Видях Сатана и ангелите му да се опитват да отнемат Божествената светлина от Божия народ, но те нямаха власт да го лишат от тези скъпоценни лъчи, докато очакващите им се радваха и гледаха не към земята, а към Исус. Дадената от небето вест разяри Сатана и ангелите му и накара изповядващите, че обичат Исус, но презиращи идването Му, да презират и подиграват верните, уповаващи се души. Един ангел отбелязваше всяко оскърбление, всяка обида, всяка неправда към Божиите чеда от изповядващите се за техни братя.

Твърде много хора присъединиха гласа си към вика: “Ето, Младоженецът иде!”, и напуснаха братята си, които не обичаха Исусовото идване и не искаха да се занимават с Неговото второ идване. Видях, че Исус обърна лицето Си от онези, които отхвърляха и презираха пришествието му и тогава заповяда на ангелите Си да изведат Божия народ от нечистите, за да не бъдат и те осквернени. Послушните на вестта се почувстваха свободни и се обединиха. Свята светлина ги огря. Те отхвърлиха света, пожертваха земните си интереси, отказаха се от земните си съкровища и с копнеещи очи погледнаха към небето, очаквайки да видят своя любим Спасител. Свята светлина осияваше лицата им, говореща за царуващите в тях мир и радост. Исус заповяда на ангелите Си да отидат при тях и да ги подкрепят, защото часът на тяхното изпитание бе наближил. Забелязах, че тези очакващи души не бяха още подложени на това изпитание. Още не бяха свободни от заблуди. И видях милостта и добротата на Бога в това, че Той изпрати на вярващите на земята едно предупреждение и няколко вести, които да ги подбудят прилежно да изследват сърцата си и да изучават Писанието, за да могат сами да се очистят от заблудите на езичниците и папството. Чрез тези вести Бог извеждаше народа Си там, където Той можеше да работи за него с по-голяма сила и където Неговите чеда биха могли да пазят всичките Му заповеди.